Dec 30, 2009, 11:24 PM

Ноктюрно

  Poetry
1K 0 11

                                               Н О К Т Ю Р Н О

 

В прозореца ми плаче дъжд,

безмълвно разговарям с тишината...

И колко странно - в мене изведнъж

потрепна струната позната...

Заслушах се в зовящия ù глас

като магия тайнствен и чудесен,

покорно се предадох в тая власт

събудила стиха на мойта песен.

Започнах да се стапям. Ей така!

Но не изчезнах - само се разтворих

в небе лазурно, в блеснала роса...

С гласа на влюбените заговорих.

Превърнах се във птица среброкрила.

Във нимба бял на плиснала вълна.

В лозница кръшна, тежък плод родила,

в сподавен вик на любена жена...

Във болка се превърнах, в гняв и радост,

във топла ласка и във снежна мъка,

превърнах се във среща и разлъка...

 

В прозореца ми плаче кротко дъжд.

Безмълвно разговарям с тишината.

 

                                                               Камелла

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В лозница кръшна, тежък плод родила,
    в сподавен вик на любена жена...
    Във болка се превърнах, в гняв и радост,
    във топла ласка и във снежна мъка,
    превърнах се във среща и разлъка..."

    Добре дошла, Камелла!!!*

  • Да, Ками, съгласен съм с останалите мнения. Чудесно е.
  • Много красиво пишеш....
  • "Във болка се превърнах, в гняв и радост,
    във топла ласка и във снежна мъка,
    превърнах се във среща и разлъка..."

    Поздрав за съдържателния стих!
  • "В прозореца ми плаче кротко дъжд.
    Безмълвно разговарям с тишината"
    Прекрасно си поговорила с нея!!!
    Хубаво е за всички, че вече си събрала смелост да пишеш!
    Прави го и следващата година!
    Късмет!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...