Н О К Т Ю Р Н О
В прозореца ми плаче дъжд,
безмълвно разговарям с тишината...
И колко странно - в мене изведнъж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас
като магия тайнствен и чудесен,
покорно се предадох в тая власт
събудила стиха на мойта песен.
Започнах да се стапям. Ей така!
Но не изчезнах - само се разтворих
в небе лазурно, в блеснала роса... ...