Ноктюрно
Н О К Т Ю Р Н О
В прозореца ми плаче дъжд,
безмълвно разговарям с тишината...
И колко странно - в мене изведнъж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас
като магия тайнствен и чудесен,
покорно се предадох в тая власт
събудила стиха на мойта песен.
Започнах да се стапям. Ей така!
Но не изчезнах - само се разтворих
в небе лазурно, в блеснала роса...
С гласа на влюбените заговорих.
Превърнах се във птица среброкрила.
Във нимба бял на плиснала вълна.
В лозница кръшна, тежък плод родила,
в сподавен вик на любена жена...
Във болка се превърнах, в гняв и радост,
във топла ласка и във снежна мъка,
превърнах се във среща и разлъка...
В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Безмълвно разговарям с тишината.
Камелла
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Христова Всички права запазени
