monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
22 mar 2012, 12:52

Ноктюрно

616 0 3

И както ни водят мечтите прекрасни

към бъдеще невероятно - необозримо,

ще отпуснем уморени криле,

ще изгреят усмивки и нежни вопли

на влюбени сърца и души ще се слеят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, Маги!
    Радвам се, че ти е харесало.
    Ако престанем да мечтаем или да преследваме
    мечтите си, нима ще бъдем по щастливи?
    Благодаря за вниманието,Ели!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    с душа и сърце написано..
    сърдечен поздрав, Симеон..
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Сериозно?

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0