monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
22 mar 2012, 12:52

Ноктюрно

621 0 3

И както ни водят мечтите прекрасни

към бъдеще невероятно - необозримо,

ще отпуснем уморени криле,

ще изгреят усмивки и нежни вопли

на влюбени сърца и души ще се слеят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Благодаря ти, Маги!
    Радвам се, че ти е харесало.
    Ако престанем да мечтаем или да преследваме
    мечтите си, нима ще бъдем по щастливи?
    Благодаря за вниманието,Ели!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    с душа и сърце написано..
    сърдечен поздрав, Симеон..
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Сериозно?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0