13 nov 2012, 20:32

Ноктюрно 

  Poesía » Otra
428 0 2
НОКТЮРНО
Душата ми е изтъняла струна
и всеки ден напира да се скъса.
Остана ми една-едничка,
какво ще стане, ако тя изсъска?
Не мога да намеря другите,
ония, дето ги подменят -
и да засвиря, сбрала всичките
като цигулката на гения.
Ръцете ми и те не са послушни.
Изтръпват и болезнено се мъчат
да задържат лъка на таз цигулка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Минчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??