НОКТЮРНО

Зад хълма

над града се свлича слънцето

с разкървавено чело

и облаците се прощават с него

прежълтели

от несподелена скръб.

Горите умълчани

приютяват в дебрите си

войнството от животинки,

буболечки,

птици долетели,

а долу в ниското

щурците

като легиони от оркестри

към примирие зоват.

С прозявка се обтяга

снажна вечер – като господарка

с нетъкана здрачна нощница

над сгърчения от умора

и преплитащ стъпки

белезникав ден.

Разсипват се звезди

отгоре ù -

перлени мъниста

от райска бижутерска кошница –

брокатена луна се изтъркулва

с откършено парче

от декоративния ù шлем.

Ухание на сън

приижда леко

и замайва сетивата като мускус.

Отлага се на дъното на подсъзнанието

утайката от тягостен,

нерадостен житейски прахоляк.

Пресичат на сърцето паметта

трептящи отражения

от мигове възторг

пропуснати,

оставили следи от фосфор –

печални и загадъчни –

в покоите необозрими

на изтляващия полумрак...