Oct 13, 2011, 11:39 PM

Ноктюрно

782 0 0

           НОКТЮРНО

 

 

Зад хълма

над града се свлича слънцето

с разкървавено чело

и облаците се прощават с него

прежълтели

от несподелена скръб.

Горите умълчани

приютяват в дебрите си

войнството от животинки,

буболечки,

птици долетели,

а долу в ниското

щурците

като легиони от оркестри

към примирие зоват.

 

С прозявка се обтяга

снажна вечер – като господарка

с нетъкана здрачна нощница

над сгърчения от умора

и преплитащ стъпки

белезникав ден.

Разсипват се звезди

отгоре ù -

перлени мъниста

от райска бижутерска кошница –

брокатена луна се изтъркулва

с откършено парче

от декоративния ù шлем.

 

Ухание на сън

приижда леко

и замайва сетивата като мускус.

Отлага се на дъното на подсъзнанието

утайката от тягостен,

нерадостен житейски прахоляк.

Пресичат на сърцето паметта

трептящи отражения

от мигове възторг

пропуснати,

оставили следи от фосфор –

печални и загадъчни –

в покоите необозрими

на изтляващия полумрак...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Луканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...