Ноктюрно

Във късна вечер, в нощен мрак
при тебе споменът ме връща
За срещи с теб си спомням пак
и миналото ме обгръща.

По улиците на града
където някога те чаках
пустеят спирките в нощта,
тъга се стеле в тъмнината.

А нявга времето бе наше
вървяхме с теб един до друг
градът бе слънчев и прекрасен
тъгата бе далеч от тук.

Това остана само спомен
що още мъчи ме до днес
духът ми скита се бездомен
по тези улици без вест.