2.06.2024 г., 8:54

Ноктюрно

546 0 0

Във късна вечер, в нощен мрак
при тебе споменът ме връща
За срещи с теб си спомням пак
и миналото ме обгръща.

 

По улиците на града
където някога те чаках
пустеят спирките в нощта,
тъга се стеле в тъмнината.

 

А нявга времето бе наше
вървяхме с теб един до друг
градът бе слънчев и прекрасен
тъгата бе далеч от тук.

 

Това остана само спомен
що още мъчи ме до днес
духът ми скита се бездомен
по тези улици без вест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Железов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...