2 июн. 2024 г., 08:54

Ноктюрно

554 0 0

Във късна вечер, в нощен мрак
при тебе споменът ме връща
За срещи с теб си спомням пак
и миналото ме обгръща.

 

По улиците на града
където някога те чаках
пустеят спирките в нощта,
тъга се стеле в тъмнината.

 

А нявга времето бе наше
вървяхме с теб един до друг
градът бе слънчев и прекрасен
тъгата бе далеч от тук.

 

Това остана само спомен
що още мъчи ме до днес
духът ми скита се бездомен
по тези улици без вест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Железов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...