5 oct 2024, 8:10

Ноктюрно

  Poesía
456 0 0

Затворени клепачи зад кичур от  кестаняви коси

От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни

Как обичам  цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме

 

Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти

И мъчи ме какъв ли е

Въздъхваш дълбоко успокоено минало е вятър на вълнението бурно корабокрушение в бурята там

 

Не спя, гледам теб и не знам къде си в  сънят ти

Дишаш с дихание от вкус на черница 

Юни узряла, над люлката и лястовици играят

 

Преместваш глава на възглавница в друга сънна фаза

Не изпуска ме котва от очи в теб, какво ще с теб случва се

В твое дихание дълбоко, пристанище следващото ти подсъзнание

 

Затворени клепачи зад кичур от  кестаняви коси

 просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни

Как обичам  цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме

 

Нищо не ще узная, и мъчи ме

тази инсомния да не знам дори

 къде сега си докато и тази нощ всякаш без мен ти спиш

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stew Carrey Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...