5 окт. 2024 г., 08:10

Ноктюрно

461 0 0

Затворени клепачи зад кичур от  кестаняви коси

От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни

Как обичам  цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме

 

Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти

И мъчи ме какъв ли е

Въздъхваш дълбоко успокоено минало е вятър на вълнението бурно корабокрушение в бурята там

 

Не спя, гледам теб и не знам къде си в  сънят ти

Дишаш с дихание от вкус на черница 

Юни узряла, над люлката и лястовици играят

 

Преместваш глава на възглавница в друга сънна фаза

Не изпуска ме котва от очи в теб, какво ще с теб случва се

В твое дихание дълбоко, пристанище следващото ти подсъзнание

 

Затворени клепачи зад кичур от  кестаняви коси

 просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни

Как обичам  цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме

 

Нищо не ще узная, и мъчи ме

тази инсомния да не знам дори

 къде сега си докато и тази нощ всякаш без мен ти спиш

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stew Carrey Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....