В следобеда мрачен на спирката в пет
(дъжд с мокри игли разтопяваше киша),
Тя с мрежа покупки, Той, носещ пакет -
случайно се срещнаха двамата бивши.
"Тя още изглежда, каквато си бе!"
"Ах, същите са му очите (в лунички)!"
Съдбата ги сблъска - лице във лице,
напълно смутени като ученички.
И грабна дъждът на озон аромат,
с, подобен на мантия, вятър бездомен,
и до тротоара го сви покрай тях,
да ги залюлее в далечния спомен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse