Ноктюрно за две кафета
В следобеда мрачен на спирката в пет
(дъжд с мокри игли разтопяваше киша),
Тя с мрежа покупки, Той, носещ пакет -
случайно се срещнаха двамата бивши.
"Тя още изглежда, каквато си бе!"
"Ах, същите са му очите (в лунички)!"
Съдбата ги сблъска - лице във лице,
напълно смутени като ученички.
И грабна дъждът на озон аромат,
с, подобен на мантия, вятър бездомен,
и до тротоара го сви покрай тях,
да ги залюлее в далечния спомен.
По локвите хукнаха млади лета
мансарден прозорец за миг им се мерна.
И в парка на пейката Той се видя,
а Тя – пак момиче с поличката черна.
Премръзнала, гола в дъжда Любовта,
усетила колко са още греховни,
от есенни пръски отръска крила
и кацна в гнездото гальовно.
В следобеда мрачен в едно кафене,
приседнаха двамата бивши любими.
На няколко думи, на чашка кафе -
на среща, след толкова много години.
Приседна до двамата тиха и "Тя" -
усмихната скитница, боса и гола.
И дълго след тях в кафенето седя -
там нещо й топлеше на ореола.
Р.Д.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
) една тъжна усмивка споходи деня ...ноктюрно 
