14 jul 2013, 19:31

Номади

  Poesía » Civil
910 0 1

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите

да търсят онази звезда,

която забравена сякаш 

зад облаци черни, дъждовни,

векове самотно ни чака...

Аз се чувствам виновен...

Номад по душа и минало,

вкоренил се цял в земята.

Сърцето ми е вече истинало...

Кой да ми стопли душата?

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите...

От песните им как да заспя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...