Коне пасат по ливадите
на древната наша земя.
Вечер се връщат номадите
да търсят онази звезда,
която забравена сякаш
зад облаци черни, дъждовни,
векове самотно ни чака...
Аз се чувствам виновен...
Номад по душа и минало,
вкоренил се цял в земята.
Сърцето ми е вече истинало...
Кой да ми стопли душата?
Коне пасат по ливадите
на древната наша земя.
Вечер се връщат номадите...
От песните им как да заспя?
© Иван Мишев Todos los derechos reservados