14 jul 2013, 19:31

Номади

  Poesía » Civil
902 0 1

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите

да търсят онази звезда,

която забравена сякаш 

зад облаци черни, дъждовни,

векове самотно ни чака...

Аз се чувствам виновен...

Номад по душа и минало,

вкоренил се цял в земята.

Сърцето ми е вече истинало...

Кой да ми стопли душата?

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите...

От песните им как да заспя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...