14.07.2013 г., 19:31

Номади

894 0 1

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите

да търсят онази звезда,

която забравена сякаш 

зад облаци черни, дъждовни,

векове самотно ни чака...

Аз се чувствам виновен...

Номад по душа и минало,

вкоренил се цял в земята.

Сърцето ми е вече истинало...

Кой да ми стопли душата?

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите...

От песните им как да заспя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...