igmishev (Иван Мишев)
1 47

14 июл. 2013 г., 19:31

Номади

Поэзия » Гражданская

908 0 1

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите

да търсят онази звезда,

която забравена сякаш

зад облаци черни, дъждовни,

векове самотно ни чака...

Аз се чувствам виновен...

Номад по душа и минало,

вкоренил се цял в земята.

Сърцето ми е вече истинало...

Кой да ми стопли душата?

Коне пасат по ливадите

на древната наша земя.

Вечер се връщат номадите...

От песните им как да заспя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬