30 ago 2014, 16:00

Номер Тридесет и три

885 0 3

Не съм една от тридесет и две.

И делникът ми не е на квадрати.

Ще ми е скучно в осмото поле.

На седмото пък - нямало заплати...

 

Къде остава цветното в света,

живота щом делиш на бял и черен?

А мястото ми в тази суета?

Май нямам място... Но пък ти си верен...

 

Кое е истинското ти лице?

У вас ме мразиш, вкъщи ми се вричаш...

Сърцето ми поел си с две ръце -

играеш ли си или ме обичаш?

 

И праведен си в хорските очи -

коя съм аз греха да ти вменявам?

Избрах си номер - тридесет и три -

такава на дъската просто няма.

 

28.08.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...