30 авг. 2014 г., 16:00

Номер Тридесет и три

886 0 3

Не съм една от тридесет и две.

И делникът ми не е на квадрати.

Ще ми е скучно в осмото поле.

На седмото пък - нямало заплати...

 

Къде остава цветното в света,

живота щом делиш на бял и черен?

А мястото ми в тази суета?

Май нямам място... Но пък ти си верен...

 

Кое е истинското ти лице?

У вас ме мразиш, вкъщи ми се вричаш...

Сърцето ми поел си с две ръце -

играеш ли си или ме обичаш?

 

И праведен си в хорските очи -

коя съм аз греха да ти вменявам?

Избрах си номер - тридесет и три -

такава на дъската просто няма.

 

28.08.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...