30 авг. 2014 г., 16:00

Номер Тридесет и три

884 0 3

Не съм една от тридесет и две.

И делникът ми не е на квадрати.

Ще ми е скучно в осмото поле.

На седмото пък - нямало заплати...

 

Къде остава цветното в света,

живота щом делиш на бял и черен?

А мястото ми в тази суета?

Май нямам място... Но пък ти си верен...

 

Кое е истинското ти лице?

У вас ме мразиш, вкъщи ми се вричаш...

Сърцето ми поел си с две ръце -

играеш ли си или ме обичаш?

 

И праведен си в хорските очи -

коя съм аз греха да ти вменявам?

Избрах си номер - тридесет и три -

такава на дъската просто няма.

 

28.08.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...