Не съм една от тридесет и две.
И делникът ми не е на квадрати.
Ще ми е скучно в осмото поле.
На седмото пък - нямало заплати...
Къде остава цветното в света,
живота щом делиш на бял и черен?
А мястото ми в тази суета?
Май нямам място... Но пък ти си верен...
Кое е истинското ти лице?
У вас ме мразиш, вкъщи ми се вричаш...
Сърцето ми поел си с две ръце -
играеш ли си или ме обичаш?
И праведен си в хорските очи -
коя съм аз греха да ти вменявам?
Избрах си номер - тридесет и три -
такава на дъската просто няма.
28.08.2014
© Надежда Павлова Всички права запазени