31 may 2006, 10:20

НОРМАЛНА

  Poesía
1.8K 0 9
НОРМАЛНА

Във мен заражда се безумие
и вятър остър, черен дим.
Нощта, със свойто пълнолуние,
рисува образ невъобразим.
С ритник сама разбих вратата,
която пак сама подпирах.
Душевно падане? Не смятам.
Да съм различна сили не събирам.
Нима във мене лудост се прокрадва?
Нормална ставам, може би.
Нима насред борбата се отказвам?
В редиците ви стъпих аз, уви.
Крещя във вакуума пресипнала,
крещя ви, а отвръща тишина.
Един гласец поне да бе откликнал,
поне във мрака да не бях сама.
А нужно ли е аз да продължавам,
докато вие си затваряте очите?
Това не ви ли натежава,
да виждате, а същевременно да спите?
Не съм безгрешна, никак даже,
но не за този свят съм аз,
за всички ви да подражавате е важно
и затова родих се и умрях.
Сега съм мъртва, не нормална,
във нормите ви нямам място аз,
не се продадох, няма и да се продавам.
О! Не, не мога да съм като вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...