31 may 2006, 10:20

НОРМАЛНА

  Poesía
1.8K 0 9
НОРМАЛНА

Във мен заражда се безумие
и вятър остър, черен дим.
Нощта, със свойто пълнолуние,
рисува образ невъобразим.
С ритник сама разбих вратата,
която пак сама подпирах.
Душевно падане? Не смятам.
Да съм различна сили не събирам.
Нима във мене лудост се прокрадва?
Нормална ставам, може би.
Нима насред борбата се отказвам?
В редиците ви стъпих аз, уви.
Крещя във вакуума пресипнала,
крещя ви, а отвръща тишина.
Един гласец поне да бе откликнал,
поне във мрака да не бях сама.
А нужно ли е аз да продължавам,
докато вие си затваряте очите?
Това не ви ли натежава,
да виждате, а същевременно да спите?
Не съм безгрешна, никак даже,
но не за този свят съм аз,
за всички ви да подражавате е важно
и затова родих се и умрях.
Сега съм мъртва, не нормална,
във нормите ви нямам място аз,
не се продадох, няма и да се продавам.
О! Не, не мога да съм като вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...