НОРМАЛНА
НОРМАЛНА
Във мен заражда се безумие
и вятър остър, черен дим.
Нощта, със свойто пълнолуние,
рисува образ невъобразим.
С ритник сама разбих вратата,
която пак сама подпирах.
Душевно падане? Не смятам.
Да съм различна сили не събирам.
Нима във мене лудост се прокрадва?
Нормална ставам, може би.
Нима насред борбата се отказвам?
В редиците ви стъпих аз, уви.
Крещя във вакуума пресипнала,
крещя ви, а отвръща тишина.
Един гласец поне да бе откликнал,
поне във мрака да не бях сама.
А нужно ли е аз да продължавам,
докато вие си затваряте очите?
Това не ви ли натежава,
да виждате, а същевременно да спите?
Не съм безгрешна, никак даже,
но не за този свят съм аз,
за всички ви да подражавате е важно
и затова родих се и умрях.
Сега съм мъртва, не нормална,
във нормите ви нямам място аз,
не се продадох, няма и да се продавам.
О! Не, не мога да съм като вас.
Във мен заражда се безумие
и вятър остър, черен дим.
Нощта, със свойто пълнолуние,
рисува образ невъобразим.
С ритник сама разбих вратата,
която пак сама подпирах.
Душевно падане? Не смятам.
Да съм различна сили не събирам.
Нима във мене лудост се прокрадва?
Нормална ставам, може би.
Нима насред борбата се отказвам?
В редиците ви стъпих аз, уви.
Крещя във вакуума пресипнала,
крещя ви, а отвръща тишина.
Един гласец поне да бе откликнал,
поне във мрака да не бях сама.
А нужно ли е аз да продължавам,
докато вие си затваряте очите?
Това не ви ли натежава,
да виждате, а същевременно да спите?
Не съм безгрешна, никак даже,
но не за този свят съм аз,
за всички ви да подражавате е важно
и затова родих се и умрях.
Сега съм мъртва, не нормална,
във нормите ви нямам място аз,
не се продадох, няма и да се продавам.
О! Не, не мога да съм като вас.
© Екатерина Банска All rights reserved.
