3 may 2010, 0:34

Нощ 1 

  Poesía » Otra
5.0 / 7
882 0 7
Виж, небето потъна внезапно
в тоя залез, докрай разтопен.
Умори се. Накрая изгасна.
И отиде си дългият ден.
Тихо влезе нощта. По пантофи.
И тъгата уюта ми скри.
Тази нощ беше толкова лоша,
че напих се! Недей се сърди.
Разговарят си някъде птици,
върху къщата падат звезди.
И е дълга проклетата жица
- сякаш нямаше жици преди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »