Нощ 1
Виж, небето потъна внезапно
в тоя залез, докрай разтопен.
Умори се. Накрая изгасна.
И отиде си дългият ден.
Тихо влезе нощта. По пантофи.
И тъгата уюта ми скри.
Тази нощ беше толкова лоша,
че напих се! Недей се сърди.
Разговарят си някъде птици,
върху къщата падат звезди.
И е дълга проклетата жица
- сякаш нямаше жици преди,
дето свързват в нощта. И говорят.
Разговаряхме двамата с теб
до зори, под шумящия орех,
с чашки джин във ръцете. И с лед.
И със хиляди скрити въпроси
във косите ти. В моите коси...
Тази нощ беше толкова лоша,
че напих се! Недей се сърди!
© Ивайло Цанов All rights reserved.
