Зад тъмна магия градът е забулен.

Нощта е красива, нощта е коварна.

По ъглите шепоти тайни се бутат,

светът е останал отвъд светлината.

Отвъд светлината светът е останал

самотен и сгушен, замечтан и отчаян.

Буден е само прозорецът малък

- квадратът светлинен на бялата стая.

На бялата стая квадратът светлинен

диша и тръпне, и цял е окъпан

в любовните ласки на двама без име.

И с тяхната обич зората ще пръкне.

Зората ще пръкне със тяхната обич,

Нозе натежали  ще затътри светът.

Зазидан отвънка е онзи прозорец,

към който душите ни все се стремят.