Нощта покриваше града,
на хората убиваше мечтите
и всички бързо в нейните обятия
отдавахме се за съня необходим.
Но аз лежа си в леглото
и мисля си за този ден.
Как сутринта се бе родил,
а сега си и отиде.
Ах, тази безпощадна нощ
мечтите ни погуби.
И сега в сън дълбок притиска ни
в очакване на новий ден.
© Иван Todos los derechos reservados
Аааа, ама така не е честно, защо си изтри твоя коментар, голяма каша стана, да се чудят хората, защо аджеба съм написала нещо подобно