ivan15 (Иван)
3 2
May 3, 2013, 2:21 PM

Нощ 

  Poetry » Other
575 0 1

Нощта покриваше града,

на хората убиваше мечтите

и всички бързо в нейните обятия

отдавахме се за съня необходим.

 

Но аз лежа си в леглото

и мисля си за този ден.

Как сутринта се бе родил,

а сега си и отиде.

 

Ах, тази безпощадна нощ

мечтите ни погуби.

И сега в сън дълбок притиска ни

в очакване на новий ден.

 

 

© Иван All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Раздвоението на личността не е чак толкова лошо нещо, винаги ти е забавно и има с кой да си полафиш
    Аааа, ама така не е честно, защо си изтри твоя коментар, голяма каша стана, да се чудят хората, защо аджеба съм написала нещо подобно
Random works
: ??:??