Нощта покриваше града,
на хората убиваше мечтите
и всички бързо в нейните обятия
отдавахме се за съня необходим.
Но аз лежа си в леглото
и мисля си за този ден.
Как сутринта се бе родил,
а сега си и отиде.
Ах, тази безпощадна нощ
мечтите ни погуби.
И сега в сън дълбок притиска ни
в очакване на новий ден.
© Иван All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
