Нощта покриваше града,
на хората убиваше мечтите
и всички бързо в нейните обятия
отдавахме се за съня необходим.
Но аз лежа си в леглото
и мисля си за този ден.
Как сутринта се бе родил,
а сега си и отиде.
Ах, тази безпощадна нощ
мечтите ни погуби.
И сега в сън дълбок притиска ни
в очакване на новий ден.
© Иван All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
