Нощта покриваше града,
на хората убиваше мечтите
и всички бързо в нейните обятия
отдавахме се за съня необходим.
Но аз лежа си в леглото
и мисля си за този ден.
Как сутринта се бе родил,
а сега си и отиде.
Ах, тази безпощадна нощ
мечтите ни погуби.
И сега в сън дълбок притиска ни
в очакване на новий ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
