Нощта ми е близка и вярна посестрима,
прегръща ме властно, грижовно,
звездите завиват венец във косите ми
и вятър ме сресва гальовно…
Пренасям се в мисли без ключ и прегради
по лунния брод в тъмнината,
а лампите градски и светлите сгради,
блещукат далеч на земята.
Отгоре премрежва се цялата истина,
смаляват се всички проблеми,
небесният свод все по-чист и избистрен е,
омайващо гостоприемен… ...