Нощ
Нощта ми е близка и вярна посестрима,
прегръща ме властно, грижовно,
звездите завиват венец във косите ми
и вятър ме сресва гальовно…
Пренасям се в мисли без ключ и прегради
по лунния брод в тъмнината,
а лампите градски и светлите сгради,
блещукат далеч на земята.
Отгоре премрежва се цялата истина,
смаляват се всички проблеми,
небесният свод все по-чист и избистрен е,
омайващо гостоприемен…
Балкана извива могъщ силуета си,
пазител на кратките мигове,
понесъл вековни гори с раменете си,
разстелил верига от ридове.
В това съвършенство и аз се смалявам,
едва доловима, далечна,
от нежния дъх на нощта онемявам
и искам мигът да е вечен.
05.09.2006
© Дидислава All rights reserved.
