didislava (Дидислава)
125 1572
6.09.2006 г., 11:18 ч.

Нощ 

  Поезия
583 0 11

 

Нощта ми е близка и вярна посестрима,

прегръща ме властно, грижовно,

звездите завиват венец във косите ми

и вятър ме сресва гальовно…

Пренасям се в мисли без ключ и прегради

по лунния брод в тъмнината,

а лампите градски и светлите сгради,

блещукат далеч на земята.

Отгоре премрежва се цялата истина,

смаляват се всички проблеми,

небесният свод все по-чист и избистрен е,

омайващо гостоприемен…

Балкана извива могъщ силуета си,

пазител на кратките мигове,

понесъл вековни гори с раменете си,

разстелил  верига от ридове.

В това съвършенство и аз се смалявам,

едва доловима, далечна,

от нежния дъх на нощта онемявам

и искам мигът да е вечен.


05.09.2006

© Дидислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??