15 may 2010, 1:00

Нощ 2

  Poesía » Otra
725 0 4

Тази нощ ще те моля за прошка –

да простиш непростени неща.

Ще те искам, дори да си лоша!

Тази нощ ще си моя в нощта.

 

Виж, по жиците смеят се птици –

светлинки от милиарди слънца.

Затова, че в нощта те обичам –

има  много  лица  любовта.

 

Затова, че нощта е последна

и е скрита във нашия сън.

Погледни ме – самотен, вълшебен,

аз те чакам за прошка навън,

 

пред  вратата в нощта. Отвори я!

И кажи ми: - Обичам. Ела!

Искам цялата в теб да се скрия!

Тази нощ аз съм твоя в нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...