15 may 2010, 1:00

Нощ 2

  Poesía » Otra
726 0 4

Тази нощ ще те моля за прошка –

да простиш непростени неща.

Ще те искам, дори да си лоша!

Тази нощ ще си моя в нощта.

 

Виж, по жиците смеят се птици –

светлинки от милиарди слънца.

Затова, че в нощта те обичам –

има  много  лица  любовта.

 

Затова, че нощта е последна

и е скрита във нашия сън.

Погледни ме – самотен, вълшебен,

аз те чакам за прошка навън,

 

пред  вратата в нощта. Отвори я!

И кажи ми: - Обичам. Ела!

Искам цялата в теб да се скрия!

Тази нощ аз съм твоя в нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...