Нощ 2
Тази нощ ще те моля за прошка –
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици –
светлинки от милиарди слънца.
Затова, че в нощта те обичам –
има много лица любовта.
Затова, че нощта е последна
и е скрита във нашия сън.
Погледни ме – самотен, вълшебен,
аз те чакам за прошка навън,
пред вратата в нощта. Отвори я!
И кажи ми: - Обичам. Ела!
Искам цялата в теб да се скрия!
Тази нощ аз съм твоя в нощта!
© Ивайло Цанов All rights reserved.
