vanila_n (Виолета)
51 1272
16 jul 2007, 12:12

Нoщ 

  Poesía
567 0 3

НОЩ


Загадъчно се спуска над града.

Покрива всичко в тъмнина.

Отминал неусетно е денят,

проправил път той на нощта.


Небето сиво-синьо, мрачно е.

Проблясва мъничка звезда,

но за жалост май изглежда,

че ще изгасне тя в самота.


Луната пълна свети,

от облаците вижда се едва.

Но ето че се отразява

на прозорците ми в стъклата тя.


Как блести и колко ярко.

За да разкрие истината тя.

За предателството ми над всичко свято.

На всички ценности, на любовта...


Нима да съжалявам има смисъл?

Нима нещичко ще променя -

щом просто не намирам сили

дори на себе си аз да простя?


Ще мине време, може би години.

Преди сълзите ми да спрат.

Ще зараснат може би и всички рани.

Но не и белезите - те ще личат.


Ще личат и ще говорят...

за това, което е било.

Отишло си тъй неусетно,

както някога си бе дошло.


И ето, идва пак нощта,

небето осеяно е със звезди.

Но няма я оназ звезда,

изгаснала е в самота, уви...

© Виолета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха ти е невероятен. Белези винаги остават, но важното е да го преодолееш в душата и сърцето си. Малко е банална фразта но все пак наисина всичко, каквото не ни убива ни прави по-силни!
  • Женското сърце е голямо, късаме късче по късче, угасва в нас
    звездичка по звездичка, дано да остане поне една да ни свети
    и грее на душите!!!Поздрави!!!

  • След ноща идва ден скъпа!
    Хубав стих!Поздрав!
Propuestas
: ??:??