Нoщ
НОЩ
Загадъчно се спуска над града.
Покрива всичко в тъмнина.
Отминал неусетно е денят,
проправил път той на нощта.
Небето сиво-синьо, мрачно е.
Проблясва мъничка звезда,
но за жалост май изглежда,
че ще изгасне тя в самота.
Луната пълна свети,
от облаците вижда се едва.
Но ето че се отразява
на прозорците ми в стъклата тя.
Как блести и колко ярко.
За да разкрие истината тя.
За предателството ми над всичко свято.
На всички ценности, на любовта...
Нима да съжалявам има смисъл?
Нима нещичко ще променя -
щом просто не намирам сили
дори на себе си аз да простя?
Ще мине време, може би години.
Преди сълзите ми да спрат.
Ще зараснат може би и всички рани.
Но не и белезите - те ще личат.
Ще личат и ще говорят...
за това, което е било.
Отишло си тъй неусетно,
както някога си бе дошло.
И ето, идва пак нощта,
небето осеяно е със звезди.
Но няма я оназ звезда,
изгаснала е в самота, уви...
© Виолета All rights reserved.
