23 nov 2013, 21:55

Нощ 

  Poesía » De amor
755 0 3

   Нощ

 

Месечината като сърп

безжалостно деня откоси

и стана тъй тъмно.

Не виждам,

къде ли си ти?

Заспи в мен с нежна дума,

излъжи ме,

ще ти повярвам.

Молба само една разпилявам:

Преплети ме с ръка,

препъни ме с пръсти...

И някак тъй просто е.

кръвта да заселиш...

И нека из вените

бълбука гласът ти...

и Времето в мен да застели.

Въпрос неочакван:

Ще мога ли 

да ти повярвам утре?

Моя малка мечта....

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??