23 nov 2013, 21:55

Нощ

1.1K 0 3

   Нощ

 

Месечината като сърп

безжалостно деня откоси

и стана тъй тъмно.

Не виждам,

къде ли си ти?

Заспи в мен с нежна дума,

излъжи ме,

ще ти повярвам.

Молба само една разпилявам:

Преплети ме с ръка,

препъни ме с пръсти...

И някак тъй просто е.

кръвта да заселиш...

И нека из вените

бълбука гласът ти...

и Времето в мен да застели.

Въпрос неочакван:

Ще мога ли 

да ти повярвам утре?

Моя малка мечта....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...