Нощ
Нощ
Месечината като сърп
безжалостно деня откоси
и стана тъй тъмно.
Не виждам,
къде ли си ти?
Заспи в мен с нежна дума,
излъжи ме,
ще ти повярвам.
Молба само една разпилявам:
Преплети ме с ръка,
препъни ме с пръсти...
И някак тъй просто е.
кръвта да заселиш...
И нека из вените
бълбука гласът ти...
и Времето в мен да застели.
Въпрос неочакван:
Ще мога ли
да ти повярвам утре?
Моя малка мечта....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
