Nov 23, 2013, 9:55 PM

Нощ 

  Poetry » Love
756 0 3

   Нощ

 

Месечината като сърп

безжалостно деня откоси

и стана тъй тъмно.

Не виждам,

къде ли си ти?

Заспи в мен с нежна дума,

излъжи ме,

ще ти повярвам.

Молба само една разпилявам:

Преплети ме с ръка,

препъни ме с пръсти...

И някак тъй просто е.

кръвта да заселиш...

И нека из вените

бълбука гласът ти...

и Времето в мен да застели.

Въпрос неочакван:

Ще мога ли 

да ти повярвам утре?

Моя малка мечта....

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??