6 jun 2007, 9:05

Нощ

  Poesía
1.1K 0 10
 Нощ

Колко си хубава, Нощ!

Ангелски черна,

дяволски тиха.

Късчета мен си.

С брокатени пръски светваш небето.

Луната е мед и
покапва романтика.

Но аз не те искам завинаги.

Вечер идвай!

Нека,
през другото време

Денят

във прозореца грее!

Да има надежда на ъгъла!

..................................................
Не оставай в очите ми, Нощ!

Не се връщай отново,
отивай си вкъщи!

А избрах да не влизам в тъгата.
Прелъстиха ме белите пътища.

..................................................
Късно е вече.Лягай си, Нощ!

Ще те каня, когато реша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...