Нощ
Нощ
Колко си хубава, Нощ!
Ангелски черна,
дяволски тиха.
Късчета мен си.
С брокатени пръски светваш небето.
Луната е мед и
покапва романтика.
Но аз не те искам завинаги.
Вечер идвай!
Нека,
през другото време
Денят
във прозореца грее!
Да има надежда на ъгъла!
..................................................
Не оставай в очите ми, Нощ!
Не се връщай отново,
отивай си вкъщи!
А избрах да не влизам в тъгата.
Прелъстиха ме белите пътища.
..................................................
Късно е вече.Лягай си, Нощ!
Ще те каня, когато реша.
© Милена All rights reserved.
