Нощ

Poesía

688 0 4

Нощ

В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.

Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.

Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

biberona (Мартина Кирилова)

Много е хубав стихът ти!
Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
"отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!

2008-06-24T11:02:18+03:00
Инсо (Инсо)

Този дето очите му светели като звезди...съвсем случайно да не съм аз (wasntme) иначе е красиво, наистина

2008-06-23T21:53:10+03:00
abvgdejz (Стела)

Страхотно е! Много добро

2008-06-23T12:37:31+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

Само така, Стефи!

2008-06-22T13:22:53+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0