Нощ

Poesía

680 0 4

Нощ

В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.

Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.

Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

biberona (Мартина Кирилова)

Много е хубав стихът ти!
Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
"отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!

2008-06-24T11:02:18+03:00
Инсо (Инсо)

Този дето очите му светели като звезди...съвсем случайно да не съм аз (wasntme) иначе е красиво, наистина

2008-06-23T21:53:10+03:00
abvgdejz (Стела)

Страхотно е! Много добро

2008-06-23T12:37:31+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

Само така, Стефи!

2008-06-22T13:22:53+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0