Нощ

Поэзия

681 0 4

Нощ

В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.

Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.

Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

biberona (Мартина Кирилова)

Много е хубав стихът ти!
Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
"отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!

2008-06-24T11:02:18+03:00
Инсо (Инсо)

Този дето очите му светели като звезди...съвсем случайно да не съм аз (wasntme) иначе е красиво, наистина

2008-06-23T21:53:10+03:00
abvgdejz (Стела)

Страхотно е! Много добро

2008-06-23T12:37:31+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

Само така, Стефи!

2008-06-22T13:22:53+03:00