22.06.2008 г., 12:13 ч.
Нощ
Нощ
В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.
Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.
Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Този дето очите му светели като звезди...съвсем случайно да не съм аз (wasntme) иначе е красиво, наистина
-
Страхотно е! Много добро
-
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.
Само така, Стефи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
"отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!