7 nov 2009, 0:26

Нощ

  Poesía
728 0 12

НОЩ

 

Дали нощта е времето,

когато уморените ни чувства спят,

когато, като в тъмен грозд,

сънят налива жизнен сок

във сетивата ни?

 

Покой ли е нощта?

Или порой от потъмнели страсти,

когато завистлива клевета

забива нож в гърба

на песни и приятелства?

 

Когато жадните за топлина души се сливат

в един откраднат миг със вечността,

опиват се с любовно вино

и се откриват мълчаливо –

не е ли откровение нощта?

 

Когато раболепни трубадури свирят

с издути бузи и изпразнени сърца,

а забравени момичета изгарят със сълзите си

несподелените легла –

дали не е страдание нощта?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...