7 nov 2009, 0:26

Нощ

  Poesía
725 0 12

НОЩ

 

Дали нощта е времето,

когато уморените ни чувства спят,

когато, като в тъмен грозд,

сънят налива жизнен сок

във сетивата ни?

 

Покой ли е нощта?

Или порой от потъмнели страсти,

когато завистлива клевета

забива нож в гърба

на песни и приятелства?

 

Когато жадните за топлина души се сливат

в един откраднат миг със вечността,

опиват се с любовно вино

и се откриват мълчаливо –

не е ли откровение нощта?

 

Когато раболепни трубадури свирят

с издути бузи и изпразнени сърца,

а забравени момичета изгарят със сълзите си

несподелените легла –

дали не е страдание нощта?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...