19 dic 2005, 22:03

Нощ 

  Poesía
684 0 2
Светът притихва в нощта,
а тебе те няма до мен
и в мислите бягам сама
на спомени сладки във плен.
Минавам по заспалите улици
с надежда да срещна теб
но дали не си измислица
или отпечатък блед?
Луната осветява нищото,
звездите чертаят път,
а аз още търся огнището
да стопля своята плът..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??