19 dic 2005, 22:03

Нощ 

  Poesía
634 0 2

Светът притихва в нощта,

а тебе те няма до мен

и в мислите бягам сама

на спомени сладки във плен.

 

Минавам по заспалите улици

с надежда да срещна теб

но дали не си измислица

или отпечатък блед?

 

Луната осветява нищото,

звездите чертаят път,

а аз още търся огнището

да стопля своята плът..

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??