19.12.2005 г., 22:03 ч.

Нощ 

  Поезия
632 0 2

Светът притихва в нощта,

а тебе те няма до мен

и в мислите бягам сама

на спомени сладки във плен.

 

Минавам по заспалите улици

с надежда да срещна теб

но дали не си измислица

или отпечатък блед?

 

Луната осветява нищото,

звездите чертаят път,

а аз още търся огнището

да стопля своята плът..

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??