Dec 19, 2005, 10:03 PM

Нощ 

  Poetry
688 0 2
Светът притихва в нощта,
а тебе те няма до мен
и в мислите бягам сама
на спомени сладки във плен.
Минавам по заспалите улици
с надежда да срещна теб
но дали не си измислица
или отпечатък блед?
Луната осветява нищото,
звездите чертаят път,
а аз още търся огнището
да стопля своята плът..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??