Dec 19, 2005, 10:03 PM

Нощ 

  Poetry
631 0 2

Светът притихва в нощта,

а тебе те няма до мен

и в мислите бягам сама

на спомени сладки във плен.

 

Минавам по заспалите улици

с надежда да срещна теб

но дали не си измислица

или отпечатък блед?

 

Луната осветява нищото,

звездите чертаят път,

а аз още търся огнището

да стопля своята плът..

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??