Нощ

Poetry

824 0 2

Светът притихва в нощта,

а тебе те няма до мен

и в мислите бягам сама

на спомени сладки във плен.

Минавам по заспалите улици

с надежда да срещна теб

но дали не си измислица

или отпечатък блед?

Луната осветява нищото,

звездите чертаят път,

а аз още търся огнището

да стопля своята плът..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

{YcMuBkA} (Усмивка)

Много ми хареса браво! 6+

2005-12-20T18:53:24+02:00
Shmati (Дени)

Хубаво е, особено последният куплет

2005-12-19T22:47:21+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0