Светът притихва в нощта,
а тебе те няма до мен
и в мислите бягам сама
на спомени сладки във плен.
Минавам по заспалите улици
с надежда да срещна теб
но дали не си измислица
или отпечатък блед?
Луната осветява нищото,
звездите чертаят път,
а аз още търся огнището
да стопля своята плът..
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up