Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша
тъмнината, удължила сянката.
Беше нощ, в която до смелост
забравя морал и учения...
Нощ на глупави усмивки,
направени в едно усещане.
Нямаше кой да ни види.
Красиви ли бяхме или смешни?
И беше дълга нощ,
забравила, че трябва да си иде.
На зората болният нож,
сетне смелостта ни ампутира.
И беше ден, пореден ден,
намразил своята фалшивост.
Денят разделя те от мен.
С какъв конец да те пришия
за яката на бързащото време?
И беше ден жестоко полудял,
кръвта пируваше във вените
и омърсяваше всеки идеал.
Беше ден погромен и жесток,
знамената замирисаха на пепел.
Беше ден за един безумен скок...
Краката си с какво залепихме?
И беше дълъг ден,
забравил, че трябва да щади.
Усмихва се денят смутен,
нощ отново предстои.
© Кали Пламенова Todos los derechos reservados