Нощ и Ден
Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша
тъмнината, удължила сянката.
Беше нощ, в която до смелост
забравя морал и учения...
Нощ на глупави усмивки,
направени в едно усещане.
Нямаше кой да ни види.
Красиви ли бяхме или смешни?
И беше дълга нощ,
забравила, че трябва да си иде.
На зората болният нож,
сетне смелостта ни ампутира.
И беше ден, пореден ден,
намразил своята фалшивост.
Денят разделя те от мен.
С какъв конец да те пришия
за яката на бързащото време?
И беше ден жестоко полудял,
кръвта пируваше във вените
и омърсяваше всеки идеал.
Беше ден погромен и жесток,
знамената замирисаха на пепел.
Беше ден за един безумен скок...
Краката си с какво залепихме?
И беше дълъг ден,
забравил, че трябва да щади.
Усмихва се денят смутен,
нощ отново предстои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Пламенова Всички права запазени
Зная! Благодаря за коментара.
