Беше нощ, вятърно полудяла

от еротиката на звездите.

Нощ на тайни и сладка омая.

Преплетохме ли си съдбите?

Беше нощ и беше само наша

тъмнината, удължила сянката.

Беше нощ, в която до смелост

забравя морал и учения...

Нощ на глупави усмивки,

направени в едно усещане.

Нямаше кой да ни види.

Красиви ли бяхме или смешни?

И беше дълга нощ,

забравила, че трябва да си иде.

На зората болният нож,

сетне смелостта ни ампутира.

И беше ден, пореден ден,

намразил своята фалшивост.

Денят разделя те от мен.

С какъв конец да те пришия

за яката на бързащото време?

И беше ден жестоко полудял,

кръвта пируваше във вените

и омърсяваше всеки идеал.

Беше ден погромен и жесток,

знамената замирисаха на пепел.

Беше ден за един безумен скок...

Краката си с какво залепихме?

И беше дълъг ден,

забравил, че трябва да щади.

Усмихва се денят смутен,

нощ отново предстои.