1 mar 2010, 0:30

Нощ искряща и прилив висок ...

  Poesía
762 0 4

Нощ искряща и прилив висок,
  щом в небето отново блести
    блед на месеца пълният кръг.

Бяхме трима, но жребий жесток
  раздели ни. В сърцата люти:
    страшно Ерос прободе ги с лък.

Кой ли губи от този облог?
  Дали той или аз, или ти?
    Тъче Мойрата в своя чекрък

златни нишки, но в погледа строг,
  виждам, няма и тя да прости:
    ще заключи кълбото в сандък.

Право имаше злият пророк:
  дойде време на мойте мечти
    да прекършиш последния стрък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...