1 mar 2010, 0:30

Нощ искряща и прилив висок ...

  Poesía
764 0 4

Нощ искряща и прилив висок,
  щом в небето отново блести
    блед на месеца пълният кръг.

Бяхме трима, но жребий жесток
  раздели ни. В сърцата люти:
    страшно Ерос прободе ги с лък.

Кой ли губи от този облог?
  Дали той или аз, или ти?
    Тъче Мойрата в своя чекрък

златни нишки, но в погледа строг,
  виждам, няма и тя да прости:
    ще заключи кълбото в сандък.

Право имаше злият пророк:
  дойде време на мойте мечти
    да прекършиш последния стрък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...